Интервю с людоед

Posted: November 1, 2009 in голи идеи

За незапознатите с тази дума, по- латинският й вариант е канибал.

Не намерихме Ханибал Лектър…всъщност го намерихме, но искаше много пари, затова поговорихме чрез спиритически сеанс с Джефри Деймър…въпреки, че той е от личностите, за които цялото неизвратено човечество предпочита да не си спомня.

За краткост ще го обозначаваме по- нататък като Д2 и се молим Митко Кърнев и Дидо да не се сърдят. Ние ще сме просто Н.

Н: Здравей, Джефри, в Ада ли се пържиш?

Д2: Не бих казал. А и не ми е разрешено. Щяло да срине целия установен ред на Земята.

Н: Аха..бюрократични причини. Добре, сигурно се досещаш за какво те търсим, Джеф, разкажи ни доволен ли си как живя?

Д2: На мен ми хареса, но тълпата готова да ме линчува в последните година- две преди да пукне ме кара да си мисля, че може да съм бил антисоциален.

Н: Сериозно? Не, вероятно се заблуждаваш, кой не си е мечтал да поизбие няколко съседа и роднини?

Д2: Е , всеки, то е ясно! Ама аз убих и то не съседи и роднини и май ми завидяха повечко и се ядосаха доста.

(в този момент разбрахме, че и един призрак може да е с издухан мозък…дори и от ектоплазмена материя)

Н: Какво ти е мнението за полицията? Мразиш ли ги?

Д2: Пълни мърльовци са!

Н: Извинявай, ти си държал три дена разлагащ се труп върху леглото си!

Д2: Извинявай, те са тези, които го пропуснаха като дойдоха да ме разпитват в апартамента ми. В случая тяхната мърлявост ми бе най- добрият приятел. Както и хомофобията им. Толкова бързаха да се изнесат от мястото на предполагаем “гей семеен скандал”, че куршум не можеше да ги стигне.

Н: Добре, да минем на по- лека тема. Ти си…да кажем хомосексуалист. Какви мъже предпочиташ?

Д2: О, малко хора знаят, но любими са ми добре изпечените!

Н: С тен?

Д2: Не. Добре изпечените. Просто така и не намерих толкова голяма фурна, а да запалиш такъв огън на открито…до 20 минути кретените от пожарната ще са развалили всичко.

Н: Мдаа… Много са били трудностите в живота ти. Разкажи ми за детството си? Как се държаха родителите ти?

Д2: Учудващо за всички, не са ме били, изнасилвали, тормозили, не съм бил нежелано и отритнато дете. Напротив, много си ме искаха хората. Аз някак не исках тях в един доста ранен момент от живота си.

Н: Как реагираха родители ти на целия ти провален живот?

Д2: Всеки път като се провалях, баща ми беше до мен. Това си е прекрасно в очите на всички, но аз съм такъв скапаняк! Чувствах се все по- ужасно и все по- лошо се провалях. Той беше в съдебната зала при всяко заседание, когато вече ме вкараха за убийствата.

Н: Имаш ли любими неща?

Д2: Не бих казал. Но разбирам защо отбиваш темата. Трябва да сме смешни, нали? А никак не ни се получава.

(на този етап решихме, че не е напълно издухан)

Н: Чакай, Джеф, ти не беше ли адски асоциален и …необщителен като цяло?

Д2: Ако ще примамваш гейове и момченца, понякога трябва да можеш да говориш и изглеждаш убедително. Пък и …в един момент исках да бъда чут и ми се разхлопа устата. Може и смъртта да ми е помогнала малко,  запознах се с готини хора в отвъдното. С някои споделяме и интереси.

Н: Нека не знаем за тях.

Д2: Дадено. Но замисли се, само извинението ми пред съда си беше 4 печатни страници. Защото не се задълбах да се извинявам подробно и персонално на всеки.

Н: Стигна ли до някакъв извод?

Д2: В края познавах себе си по- добре.

Н: Ти май мразиш хората, а?

Д2: Глупости! Никога никого не съм мразел. Само ме беше страх едно време. Но наистина не съм мразел. Разбрах и че съм болен.

Н: И това някак повлия ли в съда? Разкаянието ти и прочие

Д2: Осъдиха ме на 957 години. Прецени.

Д2: Ей, сетих се нещо смешно!

( тук потръпнахме при мисълта за представата му за хумор)

Д2: Знаеш ли в каква обстановка попаднах в затвора? Ясно е, че не изкарах много там, и 20 от тия 957 години не изкарах, при все, че бях млад! Убедих властите с добро поведение и увещания, че мога и искам да общувам с други затворници. Смятах, че ще е добре за мен. И те, идиотите, ще сложат мен- звездата на века един вид, с други две бомби със закъснител. Представете си тая работна тройка: мъж убил жена си и набедил чернокож, чернокож убиец с шифофрения, който се мисли за Син Божи, и аз- педофил, некрофил, канибал, сериен убиец и алкохолик и по общо мнение пълно чудовище! Не изкарахме много преди Синът Божи да въздаде наказание над мен и другия белчо. Джефри Деймър- демонът на десетилетието, убит с дръжка на метла! А хората винаги са отритвали лесните решения на проблемите си! Метлата чисти боклука по много начини.

Н: Това самоирония ли е?

Д2: Наричай го както искаш. Мисля, че ще си спускам завеса. Представлението ми свърши.

И Д2 си отиде. Оставяйки след себе си настръхнал псевдоновинарски екип на хумористично издание. И един алчен екстрасенс, който поиска такава сума за сеанса, че ни се прищя да можехме да го пратим да поговори с Джефри. С други думи да го пратим по дяволите. Всички изводи, които почерпихме от интервюто, ни плашат до смърт. А разбрахме какво направи страха с Д2. Затова, смело ще се борим с живота си. Само да останем хора. По- точно човечни.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s