свинщини

Posted: June 29, 2010 in всичко останало

Живееше човек почтен като краставица и праволинеен като артишок. Зовеше се  Мухлахалей Абдрахманов, защото беше от татарски произход  и упорито настояваше да го наричат именно Мухлахахале…там си… и всичко туй заради гордост! След като на трима души от квартала им се заплетоха езиците, татаринът бе набит от неизвестни и прие да го наричат Мушо. Имаше си ресторант и винаги си гледаше най- достойно работата. Ако в другите ресторанти щяха да ви плюнат в супата, той най- много малко да ви я разреди с водица. Добър човек си беше тоя Мушо. Ама имаше голям недъг в очите на всички- никога не близваше алкохол.

Заварвам аз веднъж това особено създание да се въргаля насред улица Краловска нощем. Та Бога ми, не го познах отведнъж! Имаше той вид на газена тиква, на ритана зелка, на кълван домат! Много страшно изглеждаше. Повъртях се около него и зазяпах с интерес, изцяло научен разбира се. Той загъгна и заклокочи, оригна се звънко и се търкулна на другата страна.

– Мушо?

Нищо.

-Муууушоооо!

Измучаване.

– Мухлахалей мръсен долен! Врътни си татарския задник насам, бре говедо! На тебе говоря, не на някоя пукната тиква!

Явно това беше неговото “Сезам, отвори се!”, защото клепките  му се отлепиха и успя дори да ги насочи към мен и да фокусира.

– Ооо..*хлъц* бре..ъ..такова…кажи го де…А! Здравей, съседе!

– Погледни се,  бе! Муле с муле! Павиант с павиант!

– Павиан се казва, комшу!

– Бе я шът! Да си затваряш пияната уста!

В тоя момент се сетих,че не съм му нито шеф, нито баща и омекнах.

– Мушоу!

– Оу!- реагира той, след като пак беше захъркал.

– Ти как се наряза така като казак, след като си татарин? Мислех, че не близваш никога.

– Писна ми!

– Ма какво ти писнало! Всичко ти е 6, а ти си се затъркалял като свиня тука!

– Именно, съседе! Писна ми от тая човещинка! Де що сбъркам или някой сбърка и се почва “Човешко е!”, “Човещинка е!” и прочее *хлъц* ми там тъпотии и извинения! Жива свинщина си е това, ей това е то, ти казвам! И ето ме и мен свиня!

Край си казах. Тоя веднъж се напи и се побърка.

– Е, но то е нормално всичко това. Всеки бърка.

– АААргррххх!- разпени се той  и се затъркаля сред боклука, като от устата му изскокнаха гъсти слюнки.- Ей това, ей това е! Що за хора!!! Юдите са измислили опрощението на греховете, та да спят спокойно,  че никой грях не е съвсем грях и никоя грешка не е чак такава грешка! Ма забравиха, че трябва да се покаеш, да си осмислиш как да не бъркаш повече!

Добре де, те татарите не бяха ли мюсюлмани? Докато си отговоря, той почна да гъгне нещо, което сигурно беше много мъдро, но просто не се разбираше.

– Виж сега, вдигай си гъза и хайде да те водя у вас.

– НЕ! Аз съм свиня и свиня ще си остана! Немой ме вдигна от калта!

Ритнах му един в свинския бъбрек, за да му предложа да преосмисли статута си.

– Куче мръсно!- изсъска Мухлахалей.

– Ха! Свиня пък ми говори! Преоткривай бързо опрощението и снизхождението и каквото още там е нужно и да се махаме, че няма цяла нощ да губя с теб!

Тогава се започна едно цитиране на философи от древността та чак до просвещението и екзистенциализма и не издържах. Нещо в мен се пречупи и грабнах един камък.

– Ах ти, свинцо мръсна! На ти тогава!- и го пернах през зурлата.- Писна ми от твоите критики! Сипеш хули, сипеш, а си се натряскал като последния слабоволев тъпак! Хайде, като сме такива нещастници всички хора, покажи ни пътя! Деба и критика, деба и дървения философ дето се извъди! А накрая нищо полезно не каза, твое благородие свинско!

Ама кой ли ме слуша. Така го бях праснал последния път, че съзнанието му беше вече в златната кочинка и си почиваше от собствените си дивотии. Заляха ме спомени за свинските пържоли по Коледа, за кървавицата на село. Ох…но след това лирическо отклонение, видях, че се и съмва, пък наблизо- месарница. Кой ще се занимава да влачи тая сволоч до дома му? Издърпах го 12 метра до месарницата, разкопчах му ризата и разголих гърдите му. На тях написах следното:

“Подарява се тази бележита свиня, с особени заслуги във философията, на почитаемата месарница “Ковашки”. Ползвайте си я със здраве!”

Тръгнах си с чиста съвест и песен на сърцето. Срещнах пак Мушо едва след два дена в кварталната кръчма, ама всичко живо край което минеше му сваляше шапка и изгрухтяваше вместо “Здравей!”. Оттогава той си взе поука и се напиваше още много пъти с наш’та весела квартална компания, но винаги се държеше както си прилича на един порядъчен пияница. Всички философски кризи се бяха изчистили от душата му оная нощ и остана само малко срам за доолющване, ама се олющи и той след някое време.

О, забравих да ви се представя, аз съм зарзаватчията Магърдич Магарханян.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s