Posts Tagged ‘бухал’

Събуждаш се с махмурлук, и откриваш, че си на централната гара в Бургас и е прясно утро. Спомняш си, че си пътувал с нощният влак и миризмата на потни крака още витае наоколо като зъл дух. Следващият разумен ход след кафето и баничката е веднага да хванеш стоп за Иракли. Затова ти решаваш да останеш поне един ден в града на трите черти и се насочваш директно към морската градина и централният плаж. Там все още е видимо разрушението от N-тия пореден Спир’т на Бургас   по-мащабен и спиртен от всякога- скъсаните сандали, пластмасовите чаши и кутиите от цигари бяха повече от мидите. Събитието е отминало отдавна, но все пак намираш един загубен растафар в пясъка. След като 5мин усилено търсиш на кого е намираш втори, по-малък растафар, завлачваш го при другия, за да не са самички когато се събудят, и с чиста съвест напускаш периметъра.

Както се мандахерцаш из морската се усещаш едновременно гладен и заобиколен от враждебно скъп сладолед. Това автоматично значи, че не харесваш вече сладолед. Симфоничното озвучение от стомашно-чревния ти трахт започва да смущава околната фауна. Тогава на земята намираш…

и апетитът ти внезапно е смутен и объркан и напуска сцената

Естествено зеленият мозък се среща в Бургас в началото на ноември, не през август, но ти не знаеш това, и аз не съм ти го казал, за да не излезе, че тук пишем само глупости. Сега вече нетолкова гладен може да разгледаш на спокойствие невероятното изложение на птици състоящо се от цели 6 или 7 грабливи птици!Това, което разбираш е, че совите и бухалите са точно толкова критични по принцип, колкото са и на снимките в 9gag.com и ти нямаш шанс да ги впечатлиш и спечелиш на своя страна с глупавото си човешко тяло и поведение.

Тук Бухльо се “размазва от кеф” по твърдение на опитни очевидци:

Да, освен този разцепен от удоволствие бухал, имаше и редица други щастливи лъчезарни птици, които си умираха за човешка ласка.

“да, муци, прическата ми е адската просто, давай нататък”

Още нещо, соколът няма да пропусне възможност да ви се хвърли стръвно. Има нещо положително зареждащо в досегът с дивата природа.

Обичайният ден в Бургас минава с още плаж и обиколки, докато не идва нощта на пълната мистика. Първо правило на нощите в Бургас е да не говориш за нощите в Бургас. Второ правило на нощите в Бургас е да не говориш за нощите в Бургас. Също като в “Боен Клуб” всички постоянно нарушават първите две правила.

На сутринта си напълно готов да си ходиш, и докато слизаш от Альоша към гарата нещо ти се набива в очи:

Затова хващаш стоп към Иракли, т.е. хващаш автобус до Слънчев Бряг, за да се поглезиш, и там на съответната отбивка дигаш палец и отваряш рекламната усмивка. До теб застава мургава дама със съмнително дори за морски курорт облекло и започваш да се чудиш дали не си на нечия “територия” и не спъваш работния процес. Не, не се притеснявай, по-скоро работният процес ще спъне теб, някакъв заблуден човек спира, но дамата се оказва по-близо. След кратки ожесточени преговори, в които той сочи теб, а тя бълва думи като George Watsky, мъжът се предава и я взема в колата до друга работна точка може би. Отиваш да се успокоиш с едно кафе и изпикаване. Откриваш най-забележителната подробност (която вероятно я няма почти никъде в курорта) за Слънчев Бряг, предлагат уникалната услуга гъст шоколад само за 50 стотинки!

След един час веене на палец вече се чувстваш грозен и пропаднал, но точно тогава идва бялата лястовица под формата на BMW и някак ти става леко на душата. За нула време си в Иракли, а там животът е различен.

Обикаляйки морската линия следващите дни се натъкваш все пак на разни странности, не че морето е друга държава, но определено има някакви по-ексцентрични органи на реда от останала България.

Идеята за делфинска полиция загъделичква сливиците, веждите и мозъка ми, в тази последователност, и се чудиш…какво прави делфинската полиция? Смело патрулиращи морските ширини афалини ще глобяват и преследват хората за тежки престъпления като “опит за удавяне” и за други по-сериозни нарушения като “пишкане в обществени води” и “секс извън делфинските регулации”. Последното практически представлява скучен хетеросексуален секс с един единствен партньор.

“Извинете господине, но ще трябва да ви задържа по обвинение за секс извън делфинските регулации, последвайте ме да ви покажа как се прави”

Да, и изобщо да не си мислите, че ще ви се размине леко заради небрежната усмивка на полицая! Тези служители имат строга йерархия и взимат работата си и съвкуплението много сериозно! В случай, че се опитате да избягате на закона или отказвате да съдействате по други начини, може да ви заведат при някой от шефовете на полицията или морската гвардия.

“мойто момче, какво точно от делфинските регулации не разбираш, за да ти демонстрирам как става?”

Събуждаш се с махмурлук, и откриваш, че си на централната гара в Бургас и е прясно утро. Не, чакай…нещо не е наред. Deja vu? Какъв Бургас, от там си тръгна? Автогарата до гарата липсва. Тогава осъзнаваш, че си в гарата-близнак, червената- Варна. Неминуемо като се движим нагоре по плажовете ще стигнем и до Варна, докъде си мислеше че ще стигнеш и ти, а?

Още първите крачки са решителни за обърканият ти мозък, отиваш да питаш някакъв фънки младеж за посоката, да си сигурен, но онзи се прави на тежък и мълчи. Питаш го пак, учтиво, не с “брат”, и типчето мръсно пак не отговаря! Абе мама ти ш***а какъв ти е проблема?

“Пич, моля те, много добре знаеш, че рисуваните хора не разбираме от ориентиране и география!”

Особеностите на този град още не са ти ясни, тук каква спортна марка се носи, кои са техните GGP? Още от първият магазин гръмва музикален отговор на мисловният ти въпрос и това е едно от онези научени неща, които никога няма да забравиш. От днес нататък ти винаги ще знаеш, че…

СВАЛЯМ СА

ДИГАМ СА

ПРАЯ ГО ПО ЦЯЛ ДЕН

АЗ СЪМ КОСМОНАВТ, ВИКАЙ МИ ГАГАРИН!

1,830,667 + още над 400,000 от друг акаунт

дим4оу дидн’т цхосе тхе тхуг лифе, тхе тхуг лифе цхосе дим4оу

1,092,308 гледания

(на обед след публикуването на поста- 1,098, 410)

Става ти ясно, че и във Варна са маняци, но никога няма да им го кажеш. Странно, но нещо намирисва, намирсва на…намирисва на…

А, да, на изгоряло, лайтмотивът на лятото не подмина нито една от варненските ти ваканции- дали ще се подпали апартаментът под твоят и ще опожари терасата ти, или пък ще се запали ВИНСа докато си пиеш кафето пред него, вече няма значение. Портативният супермодерен и ултрабезполезен минипожарогасител е в чантата ти, готов да престои докато изтече срокът на годност. Вдъхваш с пълен капацитет миризмата на горящото висше образование. Ммммммм, мирише ми на академични знания! И тази болестотворна смрад се разстла по булеварда, нагоре към всички CBA магазини и нагоре към синьото небе. И докато ти наблюдаваш пълната липса на пожарна кола, френетичните ръкомахания на двама полицаи приземяват малка Чесна на булеварда. Не, шегувам се, само разпъждат мухите, но не и щракащите с телефони хора. Те са на прилично разстояние, докато мухите смело рискуват живота си пърхайки безумно близо до ВИНСа. Прибираш се 50м нагоре в апартамента и отваряш интернет, прочиташ новината, че ВИНСа гори, почти си леко учуден, и точно тогава чуваш победния зов! Пожарната кола най-после е дошла!

С надежда, че може би Морската градина все още не гори отиваш да се разходиш там и веднага намираш следи от Нацистите

ГЛУПАК! СЛЕД ОБРЪЩЕНИЕ ИМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАПЕТАЯ! JESUS WILL FORSAKE YOU FOR THIS!

Курсът по варналогия ти показва, че и там политическата поляризация е стандартна.

Да, аз искам да свидетелствам как гейовете и техните паради ми причиниха рак на белите дробове и също така причиняват редица други белодробни и здравословни усложнения. Освен това зъбите ми се развалиха заради тях и имам жълто-оранжеви петна по пръстите, педалчетата им проклети!

Магазините във Варна бяха на ниво. Имаха конкретна таргет група и познаваха клиентелата отлично, с нейните нужди и вкусове.

Откриваш, че и във Варна има инженери:

Само на кофите за боклук така и не им свикна. Не може да се натъпка бебе в това нещо!

Но каква ваканция ще е това, ако поне веднъж не поставиш живота си в истинска опасност? Отиваш към морето и се хвърляш на червен флаг срещу вълните. Нищо. Само един шамар от спасителя. Е, опита, време е отново да поработиш върху онзи рак на кожата, за който си мечтаеш в пенсионна възраст. Изпъваш гордо оскъдната си космена покривка и се опитваш да оцелиш озоновата дупка. Под дупката ли си? Какво казва гугъла на андроида ти? А, ти си с друга машинка, питаш Сири и то те праща за пасти. Какво да се прави, че ozon layer и layer cake за Сири са едно нещо- едното те застрашава с канцерогени, другото с холестерол, но в дългосрочен план всички имаме 0% шанс за оцеляване така или иначе. Тръгваш си от морето леко разочарован, дори не изгоря по ужасяващ начин, не успя да бъдеш ограбен или удавен. Натоварваш всичките си въглеродни съединения на влака и се надяваш и на този нощен преход да има кой да ти свири Черно Фередже или Хиподил вдъхновен от 2 PVC-та бира, музата на съвременните влакови китаристи.

Advertisements