Posts Tagged ‘смях’

ВЕДНЪЖ ДА ИМА ПОВОД ДА СЛУШАМ MICROSOFT WORD

Advertisements

– пич, имам ужасни кошмари напоследък!

– разкажи, и ти ли сънуваш умрели хора?

– не, ама вече повече от седмица всяка вечер сънувам, че правя секс със супер яки мацки! чукам ги, супер много ни харесва и на двамата, и после си тръгвам! всеки път е различна, може и да съм я откраднал от приятеля й и после и той да се включва, но накрая винаги всички са доволни. аз се будя целия в пот и напрегнат!

– о, ужас … >.<

– не, ти не разбираш, аз не искам всъщност да спя с тях по принцип!

————-

преструвам се, че това е проблем на някой “приятел”  , защото се срамувам да го споделя. дори сам на себе си не мога да съчувствам за тези кошмари.

…я гониш от години, не си стигнал до никъде, но си решен да я гониш още толкова.

…искаш да му пръснеш главата с кубинската кафеварка, но те спира мисълта, че на другия ден няма да е до теб. и затвора.

…балансът на дебитната ти карта намалява пропорционално с нейното внимание.

…ако не е в добро настроение, не го/я искаш.

…послушно прави всичко, което й/му кажеш.

…продължава да те следи педантично след 4 години мълчание.

…няма какво да си кажете, но привличането е огромно.

…се мразите половината време.

…си изневерявате, но се правите, че не знаете и всичко е наред.

…няма страст, но е много комфортно.

…не можеш да спреш да я гледаш, не можеш да търпиш да я слушаш.

…е най-важното нещо в живота ти, след работата.

…правите секс, ходите заедно до болницата, пишете си с часове, но тя настоява, че не сте заедно.

…хормоналната химия пасва.

…първо те бие, после ти му готвиш, и евентуално те целува.

…когато се преструваш половината време, но си сигурен, че истината на самотата е по-лоша.

ЕСТЕСТВЕНО МОЖЕ БИ БЪРКАМ

Призив

Posted: March 18, 2012 in Uncategorized
Tags: ,

ЗА НЕ ТОЛКОВА ПЕДЕРАСКО ПИЕНЕ

(НЕ БЕ, ЗНАЕМ АНГЛИЙСКИ)

*препоръчително е да се пие в големи количества и в присъствието на поне една жена по бельо, или поне така разбираме ние от снимката

или как снимка на ~ 50 думи казва 1000

Действително, всеки път когато се давя ме обзема паника, защото си мисля, че съм се влюбила от пръв поглед, може би в мида.

Но нека не забравяме, че всеки намира любовта в нещо различно и я изживява по различен начин.

плакат за "Ромео и Жулиета" в Русия

 

За някои симптомите очевидно са махмурлука и силната спиртна миризма.

Естествено други се осъзнават по кофти баланса на дебитната карта. Това е най-точният тип любов, понеже по числата много лесно може да се предвиди бъдещето на връзката. Задоволяването на половинката тук има съвсем друг характер.

Трети разпознават истинската любов по болката и безумното желание все пак да останеш обвързан. Според мен бъркат.

Съществуват и хората, които зарязват половинката при първата трудност. Те всъщност са добре, защото не са влюбени.

Може да говорим още много, но любовта е такава една тема…върви си с бутилката, а тук бутилка няма.

 

А, да, за икономиката ли ще си говорим?

Не, разбира се, това ще е все едно да си говорим за извънземните- само да спекулираме има ли в крайна сметка икономика или не? Всички ще сме съгласни, че не цъфти.

Хайде по-скоро да помислим кой има бъдеще тук и какво е то изобщо.

Според някои НЕ и те се опитаха да изразят това с изборния си глас

Обаче вдъхновени хора от ТEDxBG ще ви кажат, че има начин разбира се и само в България може на някой млад и амбициозен действително да му обърнат внимание и да му дадат предизвикателна и сериозна работа. Донякъде за това помага хаоса, донякъде и факта, че тук се вярва на младите хора [citation needed], и други подобни аргументи.

Глупости. Това може да стане и навън, но вече факторите стават много- от какъв произход си, колко умееш всъщност, особено ако си учил в България и прочее. От друга страна за една част от обществото винаги може да се намери все някакво препитание и кариера, дори тя да е тип Парис Хилтън- да си известен и богат, защото си известен и богат.

и даже мога да пиша! някак...

Но наистина, какво може в България? Има ли работа за архитектите, инженерите, дизайнерите, учителите и какво им се плаща? Има, малко, и още по-малко.

Понякога съм толкова отчаян, че дори се замислям дали хората доминират Земята, след като и еко-баланса и ико-баланса им се изплъзват през пръстите. Дали пък всъщност плъховете и хлебарките не управляват в тих съюз градовете ни?

Може и да са прави. Не знам доколко на тях работата в екип им върви, и успяват да мислят за общото си благо, но несъмнено просперират на наш гръб тези плъхове и хлебарки. Дори изглеждат щастливи.

не бе, не тия плъхове и хлебарки

В крайна сметка, по-лесно е да се оплакваш, как държавата е теглила чертата на твоето бъдеще без дори да си опитал. Но ако не си опитал имаш ли право да критикуваш някой друг?

"ето тук, съграждани, ясно се вижда как дръжавата е теглила чертата на нашето бъдеще на два езика"

Аз обаче притежавам излишна хромозома, далечна отломка от един обезглавен оптимист, и тя ме кара да мисля, че и в най-тежките ситуации има за какво да се хванем, дори собствения си бретон, и да се изтеглим от блатото.

естествено може и да не е бретона

Тоя оптимист е умрял по някаква добра причина вероятно. Сигурно това, за което се е бил хванал му се е стопило между пръстите.

Учебен Отдел е онова свещено място, където се извършва грубото съшиване на програмата за учебния семестър. Резултатите са винаги покъртителни, особено при преподаватели, които не се намират в същият блок като служителите на Учебен Отдел. Това е един измислен разказ за това как протича работният процес там. Не взимайте спекулациите твърде насериозно, защото никой все още не е доказал, че в Учебен Отдел се работи изобщо. Данни за такова безобразие няма!

Започва поредният ден посветен на бурно отглеждане на хемороиди. Всички служители са нервни, защото има броени дни до началото на учебната година, тъкмо време  коварно да подменят програмите, които са качили още през юли и да объркат всички.

***

Две маг.инж. Някои Си пият кафе и си говорят

– Уффф, ти какво направи с тая програма на ФЕ, бе, Маро?

– Ампф, с тях ще се занимавам! Качих миналогодишната!

– Ееее, пък поне едно нещо не смени ли?

– Ем…не, но още има време до 15ти.

– Аз съм сложила Пенчев при МТФ цял ден в сряда.

– Ааа, викаш да му пиша тогава часовете и аз? Ми хубаво.

***

– Надке, работиш ли бе, мацо?

– Ами да, Copy/Paste, Copy/Paste от миналата година програмите.

– Е става ли така?

– Да бе, ти преди не си ли копирал и пействал? По два начина може даже.

***

К’во става тука? Работите ли?

МДАААААА!

– Здравейте, доц. Велков! Какво желаете?

– Една молба искам да оставя, официално Ви я нося да Ви помоля да не ми слагате часове в посочения ден- четвъртък, изредил съм причини.

– Да, оставете я там.

– Здравейте, ас. Палагачев! А Вие за какво сте?

– Да оставя молба, ако може в сряда да нямам упражнения, извън града съм.

– Сряда? Оставете я там, ще погледна.

– Маргарито, какви са тия молби?

– А, ник’ви, хвърли ги в кръглия класьор. Значи слагам Велков в четвъртък, Палагачев в сряда. Я, ма то си е така от миналата година! Перфектно!

***

– Знаеш ли какво? Мисля, че ще пипна програмата за тая година, иска ми се всичко да е от 7:30! Като завършат да имат вече работни навици като ранно ставане.

***

– За кога искате да запазите зала? Добре, добре, тук е свободна и тук също. 2227 ли искате? Колко човека сте? Хубаво, хубаво, на чие име? Ето, запазена за 20.02 за професор Антонов!

на 20.02

– Колежке, вие не бяхте ли запазила залата?

– Да.

– Е вътре има магистри, провеждат изпит!

***

Така минаваха дните, всичко се уреждаше в последната минута и обикновено вътрешно, между студенти и преподаватели. А програмите в интернет ли? Тях обикновено ги пазим за показно пред чужди хора. Пък са .pdf, хубавки са. Блазя им на тези в 1ви и 2ри курс, които по-често имат нормални програми.

Но и в други ВУЗ-ове не им е лесно.

– Ти днес какво имаш?

– Ами на 4ти километър съм до 11 и 15 преди това почвам в Ректората.

– Как?!

– Е, така, чрез комплексна времево-пространствена телепортация ще ида на лекцията в Ректората 15мин преди да съм свършил лекцията в 4ти, после имам 2 часа дупка. А ти днес как си с упражненията и лекциите?

– Имам едно сутринта от 8 и после 6 часа дупка.

***

– Какво става с програмата? Как ще правим тая лекция, която ни се губи?

– Ами слагаме я в сряда сутринта.

– Но тогава има НТДВГ!

– Не, преместихме го в четвъртък от 10:30, било му по-удобно.

– Е, но тогава има БД!

– А, него го издърпахме по-рано от 7:30 за по-удобно.

– Какво направихме с упражненията в четвъртък следобед?

– Вече са в понеделник. А тези от понеделник едната половина кара ТСУВ, другата специалния предмет, после обртатното. А ДДВГ една седмица го караме от 12:30, друга седмица го караме от 14:30, а пък ПРТТ е през седмица за едната група после за другата. И малко една седмица ще закъсняваш за Правоспосбност, другата пък ще си тръгваш рано, но не се притеснявай. То няма как. А и да не забравя, във вторник започваме 15мин по-късно.

– И пак май няма къде да е лекцията по ДВГССА.

Казват, че хаосът има своят строго определен ред.

НЕ ГО ВИЖДАМ!

THIS IS MADNESS! NO, THIS IS УЧЕБЕН ОТДЕЛ!