Posts Tagged ‘удавяне’

Кънчо и Смъртта имаха стара вражда още от утробата. Планът на Бог ли се беше объркал, какво ли беше станало, но Кънчо и Смъртта се гонеха като Слънцето и Луната и все не се стигаха. Понякога даже се чудихме кой кого преследва. За всеки случай животът на Кънчо беше необикновен, или конкретно- необикновено нещастен.

Първият опит на Кънчо да умре беше при раждането. Той изненада майка си като я напъна 25 дена по-рано от предвиденото и докато горката жена разбере и отиде в болницата, той изскокна навън след няма и 15 минути. Не проплака, защото не дишаше, но сръчни лекари закрепиха положението и го настаниха на хотелски начала в един ковьоз за месец.

Кънчо тежеше само малко над 2кг когато се роди, и капризно отказваше да наддава. Когато прояде нормална храна още по-капризно отказа да яде: чушки, домати, маслини, грах, лук почти никога, и зеле във всякакви варианти без прясно. Наблягайки на вафлите, той успя да порасне само до 195см, за разлика от баща си, чиято глава се рееше някъде над 2м.

В началото Смъртта го щадеше, наминаваше колкото да го метне в някой бордюр и да му ожули коленете, или да му счупи колелото и да го натърти целия, но когато той стана 10 й се стори, че трябва да започне да гледа по-сериозно на работата си. Тогава както Кънчо играеше с братовчед си, на злополучната кънчова глава падна тежкия полилей на семейството и го дрънна издавайки кух звук. Главата му се пукна като зряла диня, а наоколо всичко се напълни с парчета счупено стъкло.

– Леле! Леле, детето ми! Добре ли си, Кънчо?!

– Да, да, мамо, добре съм…- после напипа кръвта по главата си и припадна. Събуди се отново в хирургиите, започна уплашено да буйства и точно тогава му сложиха упойка и започнаха да шият. По онова ранно време той имаше фро, но след шева изглеждаше така:

Годините минаваха и дали някой щеше да го пребие, или пък да го удари кола, Кънчо все беше на една крачка от гроба, и все не падаше в него. С напредването на възрастта, нещастията само зачестяваха и юншеството му беше като постоянен фестивал на ходенето по спешни отделения и полиция. Естествено дойде и заплахата на сексуалната кънчова революция, защото независимо, че беше длъгнест, мършав и леко пъпчив, той искаше любов. Всяка сутрин се събуждаше, и виждаше, че желанието му за любов се е събудило преди него, и това просто не се търпеше вече. По незнайни причини на Кънчо едновременно му вървеше и не му вървеше с жените и успя бързо да си намери приятелка и да се окаже в легло с нея. Тъкмо когато стигнаха до нещо съществено, баща й ненадейно се прибра и нахлу в стаята. Пред очите му се разкри цялата прелест на голия Кънчо и юншеската му ерекция, която срамежливо изчезна преди момчето да намери с какво да се скрие. Човекът им метна един презерватив, пожела им приятно прекарване и си тръгна, с ясното съзнание, че повече нищо няма да стане.

Другото забележително сексуално преживяване на момчето се случи на село. Както обикаляше из една от нивите на баба си и дядо си, той чу кански любовен рев. Към него с пълна сила и ерекция до земята тичаше подивяло от страст магере! Това беше моментът, когато Кънчо разбра, че сексапилът му официално е счупил междувидовата бариера. Той си плю на петите, но Марко (както се казва всяко селско магаре) го настигна и се метна любовно към него. Кънчо се наведе и отскочи встрани, успя да спъне магарето, но падна и той самият и поряза ръката си на Бог знае какво, но бързо се изправи и започна да рита горкият Марко в корема и ченето. Кънчо не искаше да убие животното, само ерекцията му, все пак то бе жертва на страстта си, но момчето пазеше нещо много по-ценно: аналната си девственост, единствената, която му беше останала!

За невероятното спасение на героя ни много му беше помогнал и фактът, че спортуваше сериозно, и след инцидента реши, че трябва да тренира дори повече. Естествено заради това Кънчо прекарваше по средно 4 месеца от година в гипс или шини след като за по-малко от една гимназия време счупи и навехна 9 пъти левия си глезен и 4 пъти десния. От време на време за разнообразие нараняваше и някоя китка или рамо. Определено обаче яката за обездвижване на врат най-много го отваряше по преценка на всички.

За голямо щастие на родителите си, той доживя да влезе в университет. За голямо нещастие на родителите си този университет беше в друг град и Кънчо трябваше да живее без тях и вече професионалните им умения по оказване на първа помощ. Това значеше също, че той сам ще трябва да готви, чисти и мие чинии, което предлагаше милиони нови възможности да се убие. Първите опити не закъсняха. Особено трагичен беше онзи път, когато искаше да впечатки новата си приятелка като сготви нещо. В крайна сметка й остави отпечатък за цял живот. Кънчо се опита да направи цели три порции бъркани яйца по някаква подобрена своя рецепта, но понеже работеше на газов котлон, успя да запали котлона и тигана, още преди да метне втората порция за пържене. Взрив не последва, защото приятелката му дойде, изгаси газовата бутилка и го изпъди от кухнята.

След по-малко от месец контакт избухня в стаята под тази на Кънчо и пожарът обгори терасите два етажа нагоре и напълни апартамента на момчето с дим. Зло провидение накара една луда баба на въпросния етаж да отвори вратата на горящия апартамент и да захрани пожара и по този начин да отреже пътя на героя ни надолу. Минаха цели 20минути на дишане на изпарения, докато го измъкнат от дима и жегата. В същата седмица той отиде на плаж и за малко да се удави. За късмет беше спасен, но приятелката му си купи комплект черни дрехи за всеки случай, като видя как е тръгнала работата.

Но подчертано най-тъжният от всички опити на Кънчо за нормален живот беше този с миенето на чинии. Той подходи с голям ентусиазъм и не разбра как една чаша се спука в ръката му и той поряза до кокал безименния си пръст.

– МИЛЕНЕЕЕЕ!- извика той съквартиранта си, предвкусвайки какво следва. Другият дойде и видя локва кръв и тъпия поглед на Кънчо.

– Порязах се…- продума той и припадна право във вратата на терасата чупейки стъклата й. След няколко шамара доби съзнание, ограден за стохиляден път от стъклени кристали.

– Добре ли си бе?!

– Ъ-хъ!- надигна кървав палец Кънчо и един от кучешките му зъби се изтърси от устата му право в скута. Биха му още един шамар да не припадне пак и го вдигнаха. Една наистина титанична превръзка тушира упоритото кървене от пръста му, а новата дупка в горната ограда зъби изглеждаше положително фънки. Тогава започнаха поредните мирни преговори с него да се иде за стотен път в спешното отделение. След 4 часа увещания, Кънчо видя, че болката не спира и се съгласи да иде. Крепен от двете страни закрачи към най-близката болница със спешно крило. Когато вече беше почти там усети прилив на бодрост и сила.

– Хайде оставете ме, искам сам да вървя.

– Айде не, ще се убиеш пред спешното!

– Няма бе, мога сам да вървя! Пуснете ме, ще видите, няма да се убия!

– Уфф, добре,- съгласи се Милен и го пуснаха. На другото момче тихо каза,- Глей ся как ще падне някъде веднага!- и мигновено чу:

– Ааа..момчета? Помощ!

Кънчо се беше тръснал право в отворена шахта и затънал до гърди не можеше да излезе.

И досега този човек е сред нас и се мъчи. Води неравната битка със собственото си недъгаво съществуване ден след ден и понякога си задава въпроса Смъртта ли се гаври с него или той със Смъртта.

И сега окончателно ще ви застрелям:

ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

(не се шегувам)