Всичко започна от една развалена пералня.

“Айде де, нали си инженерка, вземи я отвори да я оправиш!”

След като изнесохме припадналия учител по български се замислихме. На нито един от 12те езика, които владеем в редакцията няма женски род на “инженер”. Естествено никой език не е развил женска форма на думата, защото не е имал нужда, също както няма дума за жмуди, защото и жмуди няма.

Питайте уикипедия за подкрепящи аргументи- ПОДКРЕПЯЩ АРГУМЕНТ!!!

Всъщност женското на инженер го няма във всякакъв аспект.

Жена-инженер? НЕ.

Жена на инженер? НЕ.

Изобщо и въобще в света на техническите науки няма място за яйчници и матка. Време е всички да го приемем.

Advertisements

Възможно ли е да не сте гледали стендъп комедия? Е, не, не може да е истина! Не се ли сещате за какво иде реч? Сигурно сте срещали някъде самотната фигура на сцената, която осмива всичко от обикновения живот до гръцката митология, и ползва смело арсенал от звуци, гримаси и прецизни вулгарности. Това е нещо повече от обикновеното разиграване на вицове и не бива да се бърка с „Комиците“. Същността на стендъп комедията се състои в изказването на необикновено, дори крайно мнение, което често прекрачва границите на социалното табу. Покрай смеха ще си кажем и истината, а може и това да е една изцяло нова истина, която дори не сме обмисляли.

Досегът с този тип представления е пристрастяващ, питайте Америка, питайте Великобритания! Те са наркомани за смях, техните комици са идоли и се помнят с идеите изразени в скечовете като най-ярките примери са Bill Hicks и George Carlin. А някъде в романтичното начало на жанра Charlie Barnett просто е събирал тълпи случайни минувачи на улицата и ги е спуквал от смях срещу доброволно заплащане.

Стендъп комедията се случва и в България, може би не на улиците, но със сигурност може да я откриете между стените на бар Studio. Заведението упорито лансира това забавление, защото косматото животно “стендъп комедия” има почва у нас! Преди две години в бар Соda се организираше конкурс и всеки понеделник можехте да видите изпълнения на живо и дори да участвате, като победителят получава 50лв награда и възможност да участва на финалите за 1000лв. Реколта от смях за 2010 с огромен успех осигуриха Георги Ангелов, Богуслав Бейков и Бистра Величкова, като последните двама имаха и много успешни солови изпълнения. Пионер на хуморът за чекиите е Владката Мастъра, и от неговото първо изпълнение насам темата е винаги на мода в комедийните изпълнения. Присъствието на Мастъра в събитията не може да бъде подминато със сериозно лице. Сред хората направили най-много за израстването на жанра в София е Кузмо Караян- редовен участник и организатор на вечерите, и човек, който ще премине границите на всичките ви табута.

Е, бар Coda комедийна пролет не прави, но затова пък обществото на бъдещи стендъп комици се е сплотило в любовта си към жанра. След като за известно време събитието бе разкваритирувано в клуб Бага-Бага, то отново пое на път по софийската сцена. Последната спирка по пътя му е бар Studio на бул. Цар Освободител 8А и обикновено се среща в края на всеки месец. Надяваме се ъндърграунд събитията се множат, да никнат като халюциногенни гъбки, за да разкажат за забранени и банални теми с умопомрачителна вулгарност, разтегнати до абсурд и подсилени от някоя друга чашка. Дали Денимир ще споделя практичните си наблюдения над живота или Влади Маринов ще е откровен за онанизма? А може да случите на Бистра и нереалните спомени за студентският живот? Не може да ви гарантираме, че всички ще са трезви и не може да обещаем, че всичко ще е по вкуса ви – в това е и тръпката! Съберете си яйцата от последния Великден и поработете добре над мерника си за всеки случай.

Ако ви е интересно, пробвайте една такава вечер с приятели, алкохол по желание и пиперлив стендъп – едно от най-новите забавления, които се развиват в България.

so apparently you can go from Nowhere to Nowhere else

 

[click the pic]

 

But you can’t go from Nowhere to Nowhere

 

 

 

[click the pic]

 

Ден пореден в офиса.
Поздрави!

Кънчо и Смъртта имаха стара вражда още от утробата. Планът на Бог ли се беше объркал, какво ли беше станало, но Кънчо и Смъртта се гонеха като Слънцето и Луната и все не се стигаха. Понякога даже се чудихме кой кого преследва. За всеки случай животът на Кънчо беше необикновен, или конкретно- необикновено нещастен.

Първият опит на Кънчо да умре беше при раждането. Той изненада майка си като я напъна 25 дена по-рано от предвиденото и докато горката жена разбере и отиде в болницата, той изскокна навън след няма и 15 минути. Не проплака, защото не дишаше, но сръчни лекари закрепиха положението и го настаниха на хотелски начала в един ковьоз за месец.

Кънчо тежеше само малко над 2кг когато се роди, и капризно отказваше да наддава. Когато прояде нормална храна още по-капризно отказа да яде: чушки, домати, маслини, грах, лук почти никога, и зеле във всякакви варианти без прясно. Наблягайки на вафлите, той успя да порасне само до 195см, за разлика от баща си, чиято глава се рееше някъде над 2м.

В началото Смъртта го щадеше, наминаваше колкото да го метне в някой бордюр и да му ожули коленете, или да му счупи колелото и да го натърти целия, но когато той стана 10 й се стори, че трябва да започне да гледа по-сериозно на работата си. Тогава както Кънчо играеше с братовчед си, на злополучната кънчова глава падна тежкия полилей на семейството и го дрънна издавайки кух звук. Главата му се пукна като зряла диня, а наоколо всичко се напълни с парчета счупено стъкло.

– Леле! Леле, детето ми! Добре ли си, Кънчо?!

– Да, да, мамо, добре съм…- после напипа кръвта по главата си и припадна. Събуди се отново в хирургиите, започна уплашено да буйства и точно тогава му сложиха упойка и започнаха да шият. По онова ранно време той имаше фро, но след шева изглеждаше така:

Годините минаваха и дали някой щеше да го пребие, или пък да го удари кола, Кънчо все беше на една крачка от гроба, и все не падаше в него. С напредването на възрастта, нещастията само зачестяваха и юншеството му беше като постоянен фестивал на ходенето по спешни отделения и полиция. Естествено дойде и заплахата на сексуалната кънчова революция, защото независимо, че беше длъгнест, мършав и леко пъпчив, той искаше любов. Всяка сутрин се събуждаше, и виждаше, че желанието му за любов се е събудило преди него, и това просто не се търпеше вече. По незнайни причини на Кънчо едновременно му вървеше и не му вървеше с жените и успя бързо да си намери приятелка и да се окаже в легло с нея. Тъкмо когато стигнаха до нещо съществено, баща й ненадейно се прибра и нахлу в стаята. Пред очите му се разкри цялата прелест на голия Кънчо и юншеската му ерекция, която срамежливо изчезна преди момчето да намери с какво да се скрие. Човекът им метна един презерватив, пожела им приятно прекарване и си тръгна, с ясното съзнание, че повече нищо няма да стане.

Другото забележително сексуално преживяване на момчето се случи на село. Както обикаляше из една от нивите на баба си и дядо си, той чу кански любовен рев. Към него с пълна сила и ерекция до земята тичаше подивяло от страст магере! Това беше моментът, когато Кънчо разбра, че сексапилът му официално е счупил междувидовата бариера. Той си плю на петите, но Марко (както се казва всяко селско магаре) го настигна и се метна любовно към него. Кънчо се наведе и отскочи встрани, успя да спъне магарето, но падна и той самият и поряза ръката си на Бог знае какво, но бързо се изправи и започна да рита горкият Марко в корема и ченето. Кънчо не искаше да убие животното, само ерекцията му, все пак то бе жертва на страстта си, но момчето пазеше нещо много по-ценно: аналната си девственост, единствената, която му беше останала!

За невероятното спасение на героя ни много му беше помогнал и фактът, че спортуваше сериозно, и след инцидента реши, че трябва да тренира дори повече. Естествено заради това Кънчо прекарваше по средно 4 месеца от година в гипс или шини след като за по-малко от една гимназия време счупи и навехна 9 пъти левия си глезен и 4 пъти десния. От време на време за разнообразие нараняваше и някоя китка или рамо. Определено обаче яката за обездвижване на врат най-много го отваряше по преценка на всички.

За голямо щастие на родителите си, той доживя да влезе в университет. За голямо нещастие на родителите си този университет беше в друг град и Кънчо трябваше да живее без тях и вече професионалните им умения по оказване на първа помощ. Това значеше също, че той сам ще трябва да готви, чисти и мие чинии, което предлагаше милиони нови възможности да се убие. Първите опити не закъсняха. Особено трагичен беше онзи път, когато искаше да впечатки новата си приятелка като сготви нещо. В крайна сметка й остави отпечатък за цял живот. Кънчо се опита да направи цели три порции бъркани яйца по някаква подобрена своя рецепта, но понеже работеше на газов котлон, успя да запали котлона и тигана, още преди да метне втората порция за пържене. Взрив не последва, защото приятелката му дойде, изгаси газовата бутилка и го изпъди от кухнята.

След по-малко от месец контакт избухня в стаята под тази на Кънчо и пожарът обгори терасите два етажа нагоре и напълни апартамента на момчето с дим. Зло провидение накара една луда баба на въпросния етаж да отвори вратата на горящия апартамент и да захрани пожара и по този начин да отреже пътя на героя ни надолу. Минаха цели 20минути на дишане на изпарения, докато го измъкнат от дима и жегата. В същата седмица той отиде на плаж и за малко да се удави. За късмет беше спасен, но приятелката му си купи комплект черни дрехи за всеки случай, като видя как е тръгнала работата.

Но подчертано най-тъжният от всички опити на Кънчо за нормален живот беше този с миенето на чинии. Той подходи с голям ентусиазъм и не разбра как една чаша се спука в ръката му и той поряза до кокал безименния си пръст.

– МИЛЕНЕЕЕЕ!- извика той съквартиранта си, предвкусвайки какво следва. Другият дойде и видя локва кръв и тъпия поглед на Кънчо.

– Порязах се…- продума той и припадна право във вратата на терасата чупейки стъклата й. След няколко шамара доби съзнание, ограден за стохиляден път от стъклени кристали.

– Добре ли си бе?!

– Ъ-хъ!- надигна кървав палец Кънчо и един от кучешките му зъби се изтърси от устата му право в скута. Биха му още един шамар да не припадне пак и го вдигнаха. Една наистина титанична превръзка тушира упоритото кървене от пръста му, а новата дупка в горната ограда зъби изглеждаше положително фънки. Тогава започнаха поредните мирни преговори с него да се иде за стотен път в спешното отделение. След 4 часа увещания, Кънчо видя, че болката не спира и се съгласи да иде. Крепен от двете страни закрачи към най-близката болница със спешно крило. Когато вече беше почти там усети прилив на бодрост и сила.

– Хайде оставете ме, искам сам да вървя.

– Айде не, ще се убиеш пред спешното!

– Няма бе, мога сам да вървя! Пуснете ме, ще видите, няма да се убия!

– Уфф, добре,- съгласи се Милен и го пуснаха. На другото момче тихо каза,- Глей ся как ще падне някъде веднага!- и мигновено чу:

– Ааа..момчета? Помощ!

Кънчо се беше тръснал право в отворена шахта и затънал до гърди не можеше да излезе.

И досега този човек е сред нас и се мъчи. Води неравната битка със собственото си недъгаво съществуване ден след ден и понякога си задава въпроса Смъртта ли се гаври с него или той със Смъртта.

И сега окончателно ще ви застрелям:

ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

(не се шегувам)

Бяхме шокирани, не само в редакцията, цяла България се почеса неразбиращо по главата като научи, че Русия ще пускат “Ну, погоди!” вече само след 23:00.  Това е с цел опазването на руската младеж, но честно казано това е като да лекуваш тумор с витамин С. Хората вече са пробвали и не са успели. Естествено “Ну, погоди!” е забранено заради фънки злодея Волк, не заради изнежения Заяц.

В реда на мисли на първите защитници на анимацията:

“Според мнения на зрители, публикувани в социалните мрежи, по тази логика трябва да бъде забранен и филмът „Приключенията на Том Сойер”, тъй като пропагандирал идеята за скитничеството, както и филмът за крокодила Гена и Чебурашка. В един от филмите те се целуват, което може да се сметне за пропаганда на хомосексуализма.”

Ние намерихме и наша лична детска книжка и ще разгледаме как тя е повлияла на поведението ни. Книгата е на Тони Улф, правата държиSwan Books International Limited, началото е от Dami Editore, Milano.

ТОВА Е ТРОГАТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА КАК ДЖУДЖЕТАТА ЗАПОЗНАВАТ ЕЖКО С ВИНОТО

АКЦЕНТ 1

НО ИСТОРИЯТА Е ДЪЛГА ЦЕЛИ ДВЕ СТРАНИЦИ

ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ИМА МЯСТО ДА КАЖЕМ И ЗА РАКИЯТА

АКЦЕНТ 2

да, затова я пием през зимата, някои от нас

 

 

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНО Е КАК НИКОЙ НЕ Е СТАНАЛ АЛКОХОЛИК ОТ ТАЗИ ПОКВАРНА КНИГА

ЧАКАЙ, ДАЛИ НЕ Е БИЛО, ЗАЩОТО СМЕ БИЛИ ТВЪРДЕ МАЛКИ ДА НИ ДРЕМЕ?

ОЩЕ ПОВЕЧЕ КОЙ ИСКА ДА ПОДРАЖАВА НА БРАДАТА ДРЕБОСЪЦИ С ТЪПИ ШАПКИ?

ВИЖ ПРОПАДНАЛ ВЪЛК С РОЗОВА БЛУЗА, ТОВА ВЕЧЕ Е ДРУГО!

АКЦЕНТ 3

 

 

НАВРЕМЕТО НЕ РАЗБИРАХ КАК НЯМА ДА УСПЕЕ ДА СЕ ПРИБЕРЕ. ПО ТОВА СЕ ПОЗНАВА ДЕТСТВОТО.

————————————————————–

бел.а.: честно казано сме по-съгласни да забранят тази книжка, отколкото “Ну, погоди!”, но нямаме право на глас в Русия (както и самите руснаци). за всеки случай младежта там има много по-сериозни проблеми от някакво си архаично, макар и легендарно детско сериалче.

Събуждаш се с махмурлук, и откриваш, че си на централната гара в Бургас и е прясно утро. Спомняш си, че си пътувал с нощният влак и миризмата на потни крака още витае наоколо като зъл дух. Следващият разумен ход след кафето и баничката е веднага да хванеш стоп за Иракли. Затова ти решаваш да останеш поне един ден в града на трите черти и се насочваш директно към морската градина и централният плаж. Там все още е видимо разрушението от N-тия пореден Спир’т на Бургас   по-мащабен и спиртен от всякога- скъсаните сандали, пластмасовите чаши и кутиите от цигари бяха повече от мидите. Събитието е отминало отдавна, но все пак намираш един загубен растафар в пясъка. След като 5мин усилено търсиш на кого е намираш втори, по-малък растафар, завлачваш го при другия, за да не са самички когато се събудят, и с чиста съвест напускаш периметъра.

Както се мандахерцаш из морската се усещаш едновременно гладен и заобиколен от враждебно скъп сладолед. Това автоматично значи, че не харесваш вече сладолед. Симфоничното озвучение от стомашно-чревния ти трахт започва да смущава околната фауна. Тогава на земята намираш…

и апетитът ти внезапно е смутен и объркан и напуска сцената

Естествено зеленият мозък се среща в Бургас в началото на ноември, не през август, но ти не знаеш това, и аз не съм ти го казал, за да не излезе, че тук пишем само глупости. Сега вече нетолкова гладен може да разгледаш на спокойствие невероятното изложение на птици състоящо се от цели 6 или 7 грабливи птици!Това, което разбираш е, че совите и бухалите са точно толкова критични по принцип, колкото са и на снимките в 9gag.com и ти нямаш шанс да ги впечатлиш и спечелиш на своя страна с глупавото си човешко тяло и поведение.

Тук Бухльо се “размазва от кеф” по твърдение на опитни очевидци:

Да, освен този разцепен от удоволствие бухал, имаше и редица други щастливи лъчезарни птици, които си умираха за човешка ласка.

“да, муци, прическата ми е адската просто, давай нататък”

Още нещо, соколът няма да пропусне възможност да ви се хвърли стръвно. Има нещо положително зареждащо в досегът с дивата природа.

Обичайният ден в Бургас минава с още плаж и обиколки, докато не идва нощта на пълната мистика. Първо правило на нощите в Бургас е да не говориш за нощите в Бургас. Второ правило на нощите в Бургас е да не говориш за нощите в Бургас. Също като в “Боен Клуб” всички постоянно нарушават първите две правила.

На сутринта си напълно готов да си ходиш, и докато слизаш от Альоша към гарата нещо ти се набива в очи:

Затова хващаш стоп към Иракли, т.е. хващаш автобус до Слънчев Бряг, за да се поглезиш, и там на съответната отбивка дигаш палец и отваряш рекламната усмивка. До теб застава мургава дама със съмнително дори за морски курорт облекло и започваш да се чудиш дали не си на нечия “територия” и не спъваш работния процес. Не, не се притеснявай, по-скоро работният процес ще спъне теб, някакъв заблуден човек спира, но дамата се оказва по-близо. След кратки ожесточени преговори, в които той сочи теб, а тя бълва думи като George Watsky, мъжът се предава и я взема в колата до друга работна точка може би. Отиваш да се успокоиш с едно кафе и изпикаване. Откриваш най-забележителната подробност (която вероятно я няма почти никъде в курорта) за Слънчев Бряг, предлагат уникалната услуга гъст шоколад само за 50 стотинки!

След един час веене на палец вече се чувстваш грозен и пропаднал, но точно тогава идва бялата лястовица под формата на BMW и някак ти става леко на душата. За нула време си в Иракли, а там животът е различен.

Обикаляйки морската линия следващите дни се натъкваш все пак на разни странности, не че морето е друга държава, но определено има някакви по-ексцентрични органи на реда от останала България.

Идеята за делфинска полиция загъделичква сливиците, веждите и мозъка ми, в тази последователност, и се чудиш…какво прави делфинската полиция? Смело патрулиращи морските ширини афалини ще глобяват и преследват хората за тежки престъпления като “опит за удавяне” и за други по-сериозни нарушения като “пишкане в обществени води” и “секс извън делфинските регулации”. Последното практически представлява скучен хетеросексуален секс с един единствен партньор.

“Извинете господине, но ще трябва да ви задържа по обвинение за секс извън делфинските регулации, последвайте ме да ви покажа как се прави”

Да, и изобщо да не си мислите, че ще ви се размине леко заради небрежната усмивка на полицая! Тези служители имат строга йерархия и взимат работата си и съвкуплението много сериозно! В случай, че се опитате да избягате на закона или отказвате да съдействате по други начини, може да ви заведат при някой от шефовете на полицията или морската гвардия.

“мойто момче, какво точно от делфинските регулации не разбираш, за да ти демонстрирам как става?”

Събуждаш се с махмурлук, и откриваш, че си на централната гара в Бургас и е прясно утро. Не, чакай…нещо не е наред. Deja vu? Какъв Бургас, от там си тръгна? Автогарата до гарата липсва. Тогава осъзнаваш, че си в гарата-близнак, червената- Варна. Неминуемо като се движим нагоре по плажовете ще стигнем и до Варна, докъде си мислеше че ще стигнеш и ти, а?

Още първите крачки са решителни за обърканият ти мозък, отиваш да питаш някакъв фънки младеж за посоката, да си сигурен, но онзи се прави на тежък и мълчи. Питаш го пак, учтиво, не с “брат”, и типчето мръсно пак не отговаря! Абе мама ти ш***а какъв ти е проблема?

“Пич, моля те, много добре знаеш, че рисуваните хора не разбираме от ориентиране и география!”

Особеностите на този град още не са ти ясни, тук каква спортна марка се носи, кои са техните GGP? Още от първият магазин гръмва музикален отговор на мисловният ти въпрос и това е едно от онези научени неща, които никога няма да забравиш. От днес нататък ти винаги ще знаеш, че…

СВАЛЯМ СА

ДИГАМ СА

ПРАЯ ГО ПО ЦЯЛ ДЕН

АЗ СЪМ КОСМОНАВТ, ВИКАЙ МИ ГАГАРИН!

1,830,667 + още над 400,000 от друг акаунт

дим4оу дидн’т цхосе тхе тхуг лифе, тхе тхуг лифе цхосе дим4оу

1,092,308 гледания

(на обед след публикуването на поста- 1,098, 410)

Става ти ясно, че и във Варна са маняци, но никога няма да им го кажеш. Странно, но нещо намирисва, намирсва на…намирисва на…

А, да, на изгоряло, лайтмотивът на лятото не подмина нито една от варненските ти ваканции- дали ще се подпали апартаментът под твоят и ще опожари терасата ти, или пък ще се запали ВИНСа докато си пиеш кафето пред него, вече няма значение. Портативният супермодерен и ултрабезполезен минипожарогасител е в чантата ти, готов да престои докато изтече срокът на годност. Вдъхваш с пълен капацитет миризмата на горящото висше образование. Ммммммм, мирише ми на академични знания! И тази болестотворна смрад се разстла по булеварда, нагоре към всички CBA магазини и нагоре към синьото небе. И докато ти наблюдаваш пълната липса на пожарна кола, френетичните ръкомахания на двама полицаи приземяват малка Чесна на булеварда. Не, шегувам се, само разпъждат мухите, но не и щракащите с телефони хора. Те са на прилично разстояние, докато мухите смело рискуват живота си пърхайки безумно близо до ВИНСа. Прибираш се 50м нагоре в апартамента и отваряш интернет, прочиташ новината, че ВИНСа гори, почти си леко учуден, и точно тогава чуваш победния зов! Пожарната кола най-после е дошла!

С надежда, че може би Морската градина все още не гори отиваш да се разходиш там и веднага намираш следи от Нацистите

ГЛУПАК! СЛЕД ОБРЪЩЕНИЕ ИМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАПЕТАЯ! JESUS WILL FORSAKE YOU FOR THIS!

Курсът по варналогия ти показва, че и там политическата поляризация е стандартна.

Да, аз искам да свидетелствам как гейовете и техните паради ми причиниха рак на белите дробове и също така причиняват редица други белодробни и здравословни усложнения. Освен това зъбите ми се развалиха заради тях и имам жълто-оранжеви петна по пръстите, педалчетата им проклети!

Магазините във Варна бяха на ниво. Имаха конкретна таргет група и познаваха клиентелата отлично, с нейните нужди и вкусове.

Откриваш, че и във Варна има инженери:

Само на кофите за боклук така и не им свикна. Не може да се натъпка бебе в това нещо!

Но каква ваканция ще е това, ако поне веднъж не поставиш живота си в истинска опасност? Отиваш към морето и се хвърляш на червен флаг срещу вълните. Нищо. Само един шамар от спасителя. Е, опита, време е отново да поработиш върху онзи рак на кожата, за който си мечтаеш в пенсионна възраст. Изпъваш гордо оскъдната си космена покривка и се опитваш да оцелиш озоновата дупка. Под дупката ли си? Какво казва гугъла на андроида ти? А, ти си с друга машинка, питаш Сири и то те праща за пасти. Какво да се прави, че ozon layer и layer cake за Сири са едно нещо- едното те застрашава с канцерогени, другото с холестерол, но в дългосрочен план всички имаме 0% шанс за оцеляване така или иначе. Тръгваш си от морето леко разочарован, дори не изгоря по ужасяващ начин, не успя да бъдеш ограбен или удавен. Натоварваш всичките си въглеродни съединения на влака и се надяваш и на този нощен преход да има кой да ти свири Черно Фередже или Хиподил вдъхновен от 2 PVC-та бира, музата на съвременните влакови китаристи.

 

 

Митко! Обичам те, Митко! Много се чудих как да ти го кажа, наистина дълго мислих по въпроса да не прецакам нещата. Отначало си викам, ще го напиша на сградата на Relon Center или примерно на НДК, или на main stage на Spirit of Burgas, но на последното място охраната ме изхвърли. Накрая плюх на градската инфраструктура!!! Тя не може да побере любовта ми към теб, Митко! Тя просто ще си седи там изнасилена с моя надпис! Затова лепнах чувствата си на автобуса- не е ли така много по-добре? И пътува междуградско!!! Сега ще види всеки- ОТ ПЛОВДИВ ДО ГРЕНАДА! …Добре де, само от Пловдив до Асеновград, и може би околните села и градове на Пловдив, като примерно Перущица и Кричим, но това не е ли достатъчно доказателство за любовта ми? НЕКА ЗНАЕ ВСЕКИ ОТ ПЛОВДИВ ДО ПЕРУЩИЦА- ОБИЧАМ МИТКО!

Миличък, давам си левия бъбрек за теб, десния не, защото ми е от мама, но ако си добър и много ти трябва точно десен, може и да се споразумеем.

Обичам те повече от въздуха и морето! А както знаем е лято, и всички обичаме морето експоненциално повече, защото е горещо навън, но аз пак повече обичам теб! Освен това, без въздух мога да живея 5мин, но без теб не мога и секунда! РАЗБИРАШ ЛИ МЕ ДИМИТРЕ КУЧЕМРЪСНОКЪДЕСИ? Търся те вече от доста време и не ми вдигаш телефона. Но няма значение, няма значение, чувствата ми са непроменени.

Имаш три дни.

ОТ ПРОДУЦЕНТИТЕ НА “БЯНКА МОЛЯТЕ ОБАДИСЕ!!!”